Края на Септември
Пъпка по пъпка цвете разцъфва,
пъпка по пъпка листчета отронва.
И живота пее песента на сътворението,
и смъртта шепти тихичко унищожението.
Сълза след сълза напоява сухата земя,
сълза след сълза наводнява гърлото земно.
И лятото отмина, в есен слънцето ще грее.
С плодовете на тежкия ни труд ще се живее.
В края на Септември, красна е нашата земя.
В края на Септември, ронят се огнените листа.
И после още месец - два и е края на есента.
И огъня ще угасне из под зимната белота.
Нишка по нишка живота плете,
нишка по нишка смъртта разплита.
Всичко живо готви се за сън сезонен,
наново ще се прероди в цикъла вековен.
© Красимир Иванов Все права защищены