Shedinko (Пацо)
17 7
19 дек. 2007 г., 14:45

Края си... чакам 

  Поэзия » Любовная
830 0 9
Когато сълзите отвътре напират,
когато очите ги спират,
когато душата покой не намира,
когато надеждата си умира,
когато посока по пътя ми няма,
какво тогава на мен ми остава!?!
Боговете зова ми долавят,
сняг от небитието даряват.
Отключва ми се душата,
а на листа сълза се разпадна.
Тя е червена, от сърцето ми се прокрадна.
И ето краят ни идва,
аз не искам всичко да свърши.
На жаравата ще легна,
гръм да ме удари.
Животът ми да свърши,
чувствата си да забравя.

© Пацо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Края е малко "разхвърлян", но като цяло добра концепция. Поздрави.
  • прекрасно пишеш, но защо си толкова тъжен...
    мъчно ми е...с много обич за теб.
  • Я без такива! По-смело го давай, к'во е тва умиране по никое време
  • А защо само по едно на ден може ?!? Много гадно
  • Добре дошъл, Пацо!
    Желая ти успех!
  • Добре дошъл и от мен!!!
    Силен стих!
    Продължавай в този дух!!!
    Поздрав!
  • Ей, много се радвам на хора, които знаят какво могат и искат да го покажат!!! Успех!
  • Мерси със сигурност ще се задържа има какво още да покажа
  • Добре дошъл при нас!
    Прекрасен стих, поздравления!!!
Предложения
: ??:??