Надеждата тука в мене умря.

Застанах самотна пред тази врата.

Зад мен всичко рухна и се провали.

Къде да оставя мечтите за бъдните дни?

Зарязвам ги вън, вън пред голямата порта -

там, где има подобна кохорта.

И в Ада прекрачих с глава, вдигната гордо.

И в Ада прекрачих с поглед, напред вперен зорко.

„Няма да плачете! - казах аз строго. -

Няма да плачете, забравете, госпожо!"

Ей ги къде събрали се всички.

Ей ги къде... Изглеждат мънички?

Но аз да вървя. Напреде ме викат.

Но аз да вървя... Там, де всички се стичат.

Крачка след крачка... А духът - несломен.

Крачка след крачка... Дали ще доживея следващия ден?

Крачка след крачка... Защо тъй боли?

Крачка след крачка... Светът се загуби.

Крачка след крачка... Животът е там.

Крачка след крачка... Изборът е веч запилян.

Крачка след крачка... Пътят продължава.

Крачка след крачка... Животът далеч от мене остава.

Крачка след крачка... Приключват скоро нещата.

Крачка след крачка... Покой ще намери душата.

Крачка след крачка... и краят на Пътя вече дойде.

Краят на всичко тука ще бъде.

Плавно полегнах аз на земята.

Кротко положих глава на тревата.

Сладък сън там ме обхвана.

Сън прекрасен. Сън за двама...