КРАЯТ

Краят е щом свърши добрината

и злобата във своя апогей

крилете ще прекърши на душата

и слънцето ще спре да грей

И само болка и омраза

в сърцата ще смразява вечността

черна тъмнина като проказа

ще полазва същността

А любовта прокудена ще чака

там някъде изстрадала сама

душите ни човешки ще оплаква

потънали във мрак и във тъга

Но сърцето щом за обич се отвори

ще се възродят душевните крила

дъги ще блеснат във простора

и ще бъде вечна светлина

Защото без любов не може

и без обич на тази земя

така от Бог човек е сложен

добър да е и светлина