Къде отиде любовта, омразата, завистта и какво остана в моята душа? 
Само самота и празнота. 
Крия се зад маски и лъжи, 
не намирам сили за борба,
бедна е моята душа, 
но не откъм пари, 
а от чувства съм лишен сега. 

Не мога да мразя, да обичам, да злобея. 
Не мога да избягам. 
Не мога да се скрия 
от реалността, отекваща на входната врата. 

Умирам аз сега. 
Умира всичко в мен. 
Умира и борбата в мрака, 
в тишината, 
а смъртта отеква на вратата.