Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.
Листа ще капят, клоните ще са самотни,
ще съхне всяко цвете, всеки храст,
ще се спотайват и прозорци потни,
потъвайки в безкрайно нежен мраз.
Когато легне мъртво, веселото лято,
на власт ще дойде есента.
Когато не царува над небето щъркелово ято,
единствен споменът ще стопля сивата река.