r_iva (Райна Иванова)
95 638
2 сент. 2022 г., 12:39

Краят на лятото 

  Поэзия » Пейзажная
466 2 3

Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.

 

В полето прегоряла е тревата ароматна.
Нивите са голи след жътва благодатна.
Клоните отрупани са с тежки плодове,
слънцето събрали в своите сокове.

 

Птиците отдавна са поели път далечен.
Липсва ни вече омайната им песен.
Няма ги светулките в звездните нощи,
ала свойта песен щурците пеят още.

 

Гонят се в небето бели облаци къдели,
идват дъждовете, в планините спрели.
Дните се смаляват... Чакай слънце жарко!
Не бързай, мило лято, постой още малко…

© Райна Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз му се моля да постои още малко...
    Много хубав стих, с богата и красива образност!
  • Благодаря, Тоти!
  • Красиво тъжиш, но недей!
    Лятото само си търси циганските дрехи.
    Поздрави!
    Успех!
Предложения
: ??:??