Разни цигари - последни - димят...
Нечии устни тъжни шептят...
Някакви сълзи се ронят без път...
Сърцето си някой разпъва на кръст...
Зими безбройни, и много лета...
В ледове ни сковават, топят ни в нега...
Есенни листи, дъждове в пролетта...
По улуци се стичат, прогниват в калта...
Самотници - много - щастливци без път...
Неизказани рими, в мрака шептят...
Всичкото - тленно, в безпорядък гори...
Вселената цяла в един пулс тупти...
Очите ми търсят - в неизказана лудост...
Душата ми страда - търсеща чудо...
Вярата бяга - далече от мене...
Светът се разпада - подпрян на колене...
Единият смисъл - загина безславно...
Едната възможност - пропадна коварно...
Единствено ние носим спасение...
Но единствени ние нехаем в безвремие...
Днеска съм тук - единствено днеска...
Смъртта на неверник - настъпва нощеска...
Предизвестена смърт - на вяра, принципи и идеали...
Оставила след себе си наяве нашите кошмари...
© Мартина Кирилова Все права защищены