Причернява небето - вулканите врат,
дървета се кършат - умира светът.
Градушка повяла е - дъжд не вали,
основи поддават - страшно нали.
Моретата празни са - в тях няма вода,
машини дълбаят - във земни недра.
Какво да ти кажа, щом свършва света -
не остана любов, та да върне смеха,
надежда последна в очите ми грей -
че ще си щастлива, а не с някой злодей.
© Венцислав Иванов Все права защищены