Крехко

Burns
228 1006

23 сент. 2017 г., 23:04

Поэзия » Другая

371 4 2

Тя беше от стъкло;
Всеки път във думите се чупеше,
И в ръцете ми;
Сетне ме молеше да остана

И аз оставах
Сред ласките режещи,
Цвят ѝ дарявах,
Тя на мен, нежности

Ала изстиват и капки
и струите;
Не се запечатват,
Изтичат върху ѝ,
Хлъзгат се гладко

Молех се да остане
Поне във белези,
Не за кратко,
Не до залеза

И някъде там си останахме
Неразбрали
Кое по-дълбоко е:
Пукнатината
Или разрезът