О, Боже!
Любов какво е аз не зная.
Изгубвам се във черната мъгла накрая.
Защо? Когато мисля си, че щастие все пак има,
усещам как болката пълзи и мястото му взима.
О, Боже!
Не знаеш ли как пътя си да начертая?
Крила да имам и да полетя към рая.
Защо мъченията толкоз страшни са, кажи?
Обречена ли съм тук, долу да живея във лъжи?!
О, Боже!
Какво да сторя, че над мен да се смилиш?
И от лицето на земята да ме заличиш...
Защо? И за какво така безпътна аз се пазя...
Очаквай ме, при теб сама ще вляза.
О, Боже!
Ще разбъркам всичко, което за мен си отредил.
И сама съдбата ще си начертая, не както ти си наредил.
Защо? Защо да чакам, тук вече нищо не ме спира!
Чуваш ли? Прати ме в пъкала и оставям те на мира!
О, Боже!
Там, в черния покой, на него аз ще се отдам.
Ще бъда страстна тъй, както само аз си знам.
Защото ти предаде ме и мен не пожела,
остава ми единствено да бъда Дяволска жена!
© Десислава Николова Все права защищены