9 апр. 2007 г., 14:29

Крещящо ехо 

  Поэзия
544 0 8
 


Крещящо ехо
е тихият шепот
на моето тръпнещо тяло,
доловима въздишка
за сърцето,
което,
прегряло е
сякаш до бяло.
И ето,
тревата на пръсти,
безпръста
в душата ти влиза.
Едреят слънца непокръстени,
взривени от твоята близост.
Стъписана благост по дланите,
изтръпват в очакване устни -
опитомени и сладостни...
Хаос, задъхан от чувства.
Ехо, крещящо и шепот на тяло.
Сърце - разтопено до бяло.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре дошла!
    "Едреят слънца непокръстени,
    взривени от твоята близост.
    Стъписана благост по дланите,
    изтръпват в очакване устни -
    опитомени и сладостни..."
    Изумена съм!
    Поздравления!!!
  • Добре дошла! Много хубаво пишеш!
    И не обръщай внимание на оценките! Тук не е училище!
  • Чудесен дебют, Мариана!!! Поздрави и добре дошла!!!
  • !!!
    Чудно!
  • Много ми допаднаха стиховете ти! Продължавай все така! Имаш стил,което е рядкост и силата на думите ти е огромна!
  • много е силно...браво,поздрав!
  • "сърце - разтопено до бяло"
    --------
    искрата ти е силна!
  • Поздрав за стиха и добре дошла!
Предложения
: ??:??