10 дек. 2007 г., 14:21

Криеница 

  Поэзия
5.0 / 2
578 0 4
Когато бях малка,
се криех от тъмнината…
Тогава бях капка,
отронена от самотата…
Криех се, за да оцелея,
дори от виковете силни…
Исках просто да копнея,
без в мен да бушуват бури!
Сега, когато поотраснах,
и разбирам всичко зряло…
Усещам детския си страх,
преследващ ме в бъдещето бяло! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »