Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
13 окт. 2007 г., 19:53

Крилете на времето 

  Поэзия
683 0 16
Поправих крилете на времето
и попих им кръвта със тампон,
изкачих се нагоре по стремето
на последния пурпурен кон.

Подкован с подкови от бъдеще,
без следи от старото минало,
на лудостта поредното тържище,
днес гние без кожа, изстинало.

Преди все си търсех причини,
в кутията си криех страхове,
мелех с мелница тежки години
и разделях живота си на две.

Но преливам по белите граници
на протритите размазани черти,
тичаща по редове от страници,
с опаковани в букет мечти.

Дойдох, дори и малко закъсняла,
за срещата със утрешния ден,
от мъдрости в сърцето си узряла
и стремеж, към бъдещето устремен.

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??