Видях крило на пеперуда,
паднало на релсите оловни...
Бяло, розово и златно,
живописно вплетени в това крило бездомно.
Крило, откъснато насила?
Или отбрулено от ветрове студени?
Прекъснат полет, фея лекокрила,
от жребий на съдбата повалена...
Едва ли някой влак ще дерайлира
пред крехкото крило на пеперуда,
извезано от злато и коприна.
Светът ни затова не е събуден.
И ето, локомотивът ще изсвири,
крилото ще се вдигне за последно,
пометено в прощалния си полет,
ще усети въздуха и ще изчезне...
И никой вече няма да го види -
късчето пеперудена премяна...
А само аз в огледалото ще виждам,
че едното ми крило го няма...
© Ив Все права защищены