Криминале
Финални титри върху син екран,
сломено злото, справедливост има.
В интригата бе всеки прикован.
Омръзнали дълбоко и взаимно
един на друг, ний още се търпим,
дете и бит разумно поделили,
но вика в мен зъл дух неудържим .:
“Честта си, мухльо, мъжката закриляй!”
И всичките си грехове към мен
ти ще изкупиш, жертва на вендета.
Въоръжен ще дойда някои ден
със “Магнум”, “Броунинг”, “Колт” или “Берета”.
Тържествено се спуща дълга цев,
с очи следиш я, в ужас разширени,
но няма милост - следват пламък, рев,
назад политаш, в чело устрелена !
Стената е изпръскана със кръв
и с късчета от черепна кутия . . .
. . . Но куражлия аз не сам такъв.
По-скоро май чиниите ще мия. . .
© Владимир Костов Все права защищены