КРИВОТО ДЕТЕ
... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,
че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,
че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,
тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам,
и да забравя в миг, че съм живял във време на войни и на зарази,
нима от пръст, вода и шепа кал Бог е създал света, за да се мразим,
в свят на ненавист, злоба и пари, заточеник на някой бряг прокажен,
живее ми се с хорица добри! – с които светла дума да си кажем,
да дишам във прекрасния си миг, след който следват векове от зима.
Аз – Кривото дете, с един ритник ще променя обществения климат.