Криза

24 окт. 2015 г., 13:43

Поэзия » Другая

397 0 3

Криза

Животът корективи ли налага

на планове, строени със мечти,

и не на свое - на децата - благо,

усилия щом най си посветил,

амбиции опашките подвиват,

несвършени дела не ще простят,

сърцето киселинен дъжд облива,

че изгорял бушон е младостта.

Приоритети нови се явяват,

все неподготвен те заварват. И

на три да се разкъсаш, пак не става -

за пропуски виновен ще си ти.

“Каква я мислех, дека я докарах !

Къде съм сбъркал, недооценил?”

Разтварят се отново рани стари

и нощем, между четири стени,

очи в очи със кризата се гледаш,

в менюто ѝ - инфаркт, инсулт и рак.

Решил да ѝ откажеш таз победа,

напрягаш сили и ... отново в бяг.

Довереница (Дочка Василева)

2015-10-25T09:59:50+02:00

Хареса ми.Надбягване.Надлъгване.
(Системата със бой не се надвива).
А старо куче знае две-три мъдрости,
но с тяхна помощ кризата приспива.
Katriona (Кети Рашева)

2015-10-24T18:40:03+03:00

Убийствени метафори! Особено това, за менюто на кризата... опитах го
ljubomira (Любомира)

2015-10-24T14:36:38+03:00

Хормоните като киселинен дъжд