Кроя тъгата
със затворени очи.
Усещам я,
преди да я докосна.
Отрязвам
дългите илюзии-конци
и тихо
размотавам болката...
Изрязвам мислите,
разгъвам радостта...
Чертая
със вината - тънка креда.
Подгъвам Писаното
бавно и мълча...
Кроя тъгата,
за да облека Надеждата...
© Веселка Стойнева Все права защищены