Кръг
Все още незатворен кръг съм аз.
Частица от спиралата на времето,
в което търся пътя си към вас,
за да изляза на глава със себе си.
Не питайте защо съм черноглед.
Не беше безпроблемно мойто скитане.
Пред мен все нещо имаше отпред,
което се навираше в очите ми.
Уж бях пресметнал мястото, часа -
но друг изглежда бе решил какво ще е.
Какво и колко щях да понеса,
не ми подписа никой правомощия.
Защо се бяхте юрнали така?
Почакайте ме! Спрете, починете си!
Как да ви кажа - няма край кръга.
Живейте като хора! Събудете се!
...
Аз няма да се спра. Това е страст.
Ще падам и ще ставам. Ще се влача.
Когато пак се добера до вас,
не питайте дали от радост плача.
© Александър Калчев Все права защищены
Голямо СТИХОТВОРЕНИЕ!