Кръгчета тютюнев дим

11 сент. 2024 г., 16:04

Поэзия

82 1 2

КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ

Горчи ми вече всяка глътка въздух.

И давя се в лютив тютюнев дим.

И се изплъзва... как ми се изплъзва! –

все по-далеч Вълшебният килим.

Друг нека дири страсти и неволи,

възторзи, тържества – и суети.

Аз доживях! – душата ми да моли

Бог грешните ми стъпки да прости.

Безумствата из мъжките ми нощи

да ми изтрие в мозъка с парцал.

И – доживял в смиренията прошки! –

във прошка аз да се превърна цял.

И да забравя всичкото, което

ще ми тежи – на полета! – отвъд.

Поетът не умира под небето.

В небето почва неговият път.

Нахълтвам в нелюдимите Вселени

с илюзията, че съм ви необходим.

И в стихчетата мои – споделени! –

пак ще ви пущам кръгчета от дим.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-09-12T21:16:17+03:00

Красива поезия, която пръска бисерите се върху нас, защото ни обича!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-09-11T16:36:07+03:00

Поетът не умира под небето.
В небето почва неговият път.