Полумракът подсмърча във мен
с тази дата, обратна на празник...
Пак запалих свещи - точно десет.
По една на стъпало изгасям...
Бавно слизам по стълбата мислено
и броя, и се връщам назад,
на нещастните дни с летописа
и отнетото право на щастие...
Десет - пак сме всички - мълчим.
Всички пием за теб и си спомняме...
Девет - дъщеря ти си има момиченце.
Тази радост закърпи живота ми... ...