5 нояб. 2017 г., 16:42

Кръговете на времето 

  Поэзия » Другая
585 0 3

НАМЕРИХ КАМЕННО СЪРЦЕ.

Полегна във дланта ми.

Със остри ръбове не бе,

пулсираше - Баща ми!

Стопли пръстите, дланта,

след това - душата.

После се видях дете,

камъче да мятам....

 

* * *

ОПАДАЛИ ЛИСТА СА ДНИТЕ МИНАЛИ,

дървото на живота опустява...

И вятърът ще ни прекърши, докато

отсяваме зърно от плява...

 

* * *

ОТДАВНА НЕ СЕ ПИТАМ

щастлив ли бе?

Меря любовта с нещастие.

С това надвиснало небе

и с този Бог химерен,

който първо нещо дава,

а после го краде.

 

 

 

 

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??