КРЪГОВРАТ
Когато мислиш, че цял век си ти живял,
че всичко във живота си видял;
когато мислиш, че обичал си докрай,
че сътворил си вече своя рай;
когато мислиш, че до смърт си уморен,
оплитан във интриги ден след ден,
че вече за света си твърде стар
и само книгите остават ти другар;
когато мислиш, че си станал друг,
допри сърцето си - то бие още тук.
Недей мисли, че пак ще го излъжеш,
не се опитвай пак да го сразиш -
не можеш миналото да му върнеш,
но можеш бъдещето да му подариш.
Недей изравя спомени изтлели,
не се прикривай зад измислени стени.
Недей мечтите си предава, смели -
не може нищо тях да замени.
А ако все пак не повярваш на сърцето,
което иска да останеш млад,
ако не можеш да си там, където
животът ти направил би обрат,
недей проклина свойта малка тайна
и трепета - тъй стар, но вечно нов.
Вселената не е така безкрайна,
както в сърцето спящата любов.
И случи ли се да си пак унил,
животът с нещо да те е ранил,
да мислиш, че обичал си докрай,
че сътворил си вече своя рай,
да вярваш, че до смърт си уморен,
оплитан във интриги ден след ден,
че за света си вече твърде стар,
че само книгита остават ти другар -
и случи ли се да си станал друг,
допри сърцето си - то бие още тук.
© Цвеке Шарено Все права защищены
Поздрав за стиха ти!