Кръговрат - 31.08.2004
Една любов, една сълза
и после всичко пак наново,
вярваме в наивната мечта,
докато не чуем "Сбогом".
Любовта е слънце, да, признавам,
измама, някаква лъжа,
която като блян изгрява,
но залязва вечерта.
Любовта може да е песен,
изпята като в чуден рай,
но колкото и да е чудесна -
има си началo и край.
Няма смисъл да мечтаеш,
за вечна да е любовта,
когато ти самият знаеш,
че няма да простиш лъжа.
И така върти се кръговратът,
обичаме, а после ни боли,
не можем да избягаме от самотата,
когато е писано да сме сами.
Любовта потъва в мъглата синя,
но не отива надълбоко,
нали е главна героиня
в кръговрата на живота!?
© Радослава Михайлова Все права защищены
Така се пише, с чувство!
С обич.