Есен е,
дърветата плачат,
образували са море от листа,
а голите им клони
устояват на студа.

Останали са по тях
още няколко сълзи
и когато те паднат,
земята ще заспи.

И когато се събуди,
пролетта ще е дошла,
с първите кокичета
и първата роса.

Облаците горе
устремено пак вървят,
вятърът ги носи
по пътя непознат.

Дойде и зимата,
снежинките от небето
започват да валят
и заедно танцуват
танца ни познат.

Излезеш ли навън,
бузките поруменяват,
снежните пъртини
очите ослепяват.

Децата с шейните
от хълмчето се пускат,
снегът, като храна,
безотговорно хрускат.

Зимата свърши,
пролетта пристигна.
Слънцето леко ме стопли
и нежно ми намигна.

Момината сълза
разперва листа
и ето че отново
баба Марта е дошла.

Мислиш, че кръговратът
свършва,
но лъжеш се жестоко.
Лятото настъпва,
ще ти стане топло.

Търсейки прохлада
и дирейки забава,
морето ще те привлече
и бързо ще те съблече.

Така с есента и
зимата след това,
годината мина
просто ей така.