Кръговрат...

27 янв. 2011 г., 23:24

Поэзия » Любовная

752 0 0

За една отминала раздяла... за повторението ù и за надеждата, че съдбата е достатъчно жестока да те върне при мен...

Там, където е текла вода, пак ще тече,

там, където кръвта се е съсирвала, пак ще има рана.

Там, където има склон, гравитацията надолу винаги ще те влече.

Там, където има страст, там има и забрана.

И точно там, където реката се слива с морето,

кръвта безжизнена се влива в сърцето.

Точно там, където пресъхнал изворът стои,

бистра вода хладна ще струи.

Но пак ще я погълне земята жадна

в пазвите си тиха, но коварна...

Там, където огънят ще дойде и ще стори прах,

там, за да извърши смъртни си грях.

Но виждаш, реката пак ще пресъхва,

умира и пак, и пак тръгва,

но никога същата не е, не бляска, не пее,

а мудна и мъртва във финален танц се лее.

И съсирената кръв пак ще потече ледна,

но душата ранена винаги ще си остане бедна.

Кървиш ли, глупецо обичащ, то значи живееш,

но не как да е, а просто бавничко, докато не изтлееш.

И там, където имало е обич, пак ще пламти,

но омразата някогашна за нея ламти.

И където страстните милувки угаснат и по склона се спуснат,

очаквай да паднеш след тях, за да могат полу-мъртъв да те вкусят.

Падни на колене и нека се спуснем по пресъхналата река

безмълвни и вътрешно мъртви, с тела изстинали - ръка за ръка.

Макар да ме е страх да потърся избягалата си душа,

може би така било е писано... да изсъхне и тази река,

да си иде страстта,

да пренапиша хиляди пъти света

и да срещна любовта,

за да намеря, че тя всъщност никога не си е отивала...