21 окт. 2015 г., 18:22

Кръговрат /на приятелките ми/ 

  Поэзия
5.0 / 1
721 0 0
И вода колко тече – помъдряхме, момичета....
Децата ни вече сами свойте рани превързват.
Все по-рядко на воля срещу вятъра тичаме.
А Земята? Тя пак се върти. Както винаги – бързо.
Но светът си е същият – пак любов го наричаме.
Ето спираме днес да погледнем смълчани –
синовете ни чакат свойте момичета,
дъщерите ни тръпнат във момчешките длани!
Нейна Светлост съдбата си разплита косите
и щедро предлага за всеки по нещо –
със ожулени лакти, но с блясък в очите
наште стари момчета пак ни канят на среща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Сертова Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...

Ещё произведения »