Настане ли късна вечер.
Тогава хората са най-самотни.
Сами са и потъват в размисли,
за живота си - за миналото, настоящето и бъдещето си.
Питат се, защо допуснаха грешки в миналото си, за да съжаляват за тях в настоящето си.
Ако можеше да върнем времето назад, но няма такава опция, в кръговрата на живота.
И докато мислят за грешките в миналото си, пропускат настоящето. Въртят се като изгубени и пропускат най-важните неща - онези малките.
Гореща тъмнина вътре, във вас е самотата. Станете и гордо ù покажете вратата. Залостете след нея вратата. Усмихнете се и продължете кръговрата!
© Десислава Любомирова Все права защищены