Дали е трябвало
да заваля,
когато си се влюбвал, като песен -
излят от край до край
в една река,
събрал води от снеговити преспи?
Дали е трябвало
да бъдеш мой,
когато, закипял си от промени
и аз да бъда повод, обич, зов,
а ти - вина, до край
пропита в мене?
Или когато после,
замълчал,
застинал, пълноводен, и преситен,
дали е трябвало
да бъда мост-печал,
по който нашите съдби да скитат?
Пропуснахме.
Пресъхнахме.
Уви!
Сега сме само капки пот споени,
полепнали по жадния живот,
изпити от напуканото време.
Публикувано във:
© Павлина Гатева Все права защищены