Кръста на мойта душа

21 июн. 2019 г., 22:04

Поэзия » Другая

793 3 2

Никой, нищо днес не ми дължи.
Даденото от мен, бе безвъзмездно.
Но защо аз останах длъжник?
Какво взех, за мен безполезно?

Някой включи в кюпа дълбок
за мен сметки нелепи кредитни,
подменени, подли, жестоки,
за да повишат своите дебити.

Което от душата си давах с любов,
те го вменяваха за дан към мен,
направиха живота ми тежък, суров,
прерязаха пътя ми напред устремен.

Фалшивите дългове как да платя,
щом ми бръкнаха дори в гнездото,
прекършени криле как да летят,
да хранят любовта си от блатото?

Сили нямам да докажа лъжата.
Длъжница ще ме посрещне смъртта.
Бог знае всичко – ще има отплата...
Ще олекне кръста от мойта душа...

21 06 2017

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-06-22T12:57:36+03:00

Да, Стойчо, нелепо е, но когато от рождение ти се вменява дълг /причината е дълга за обяснение/, искаш, или не искаш го усещаш, защото той винаги напомня за себе си. Благодаря за прочита и разбирането!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-06-22T03:36:21+03:00

Тъжно и нелепо е да се усещаш длъжник, когато не дължиш...