Пет къщички само -
хей там, сред звездите!
От камък изваяни!
От слънце умити!
Водата е букова -
прекланям се! Пия
и тежките мисли
от душата си мия.
Картофи и мляко
и малко куртмач...
И хляб тука няма -
гюзлеме върху сач!
Няма ни ходжа,
няма ни поп...
Побратим с орлите -
скалата е гроб!
Не всичко е спомен!
Не всичко е минало!
До тебе, на козяка
дали е изстинало?
Върхът пие силите...
Но виждам в усмивката,
косата ти палава
ще бъде завивката!
© Красимир Дяков Все права защищены