Със слънчев, жълто-златен ореол
светулка по поляните се рее.
Покръства цветове с крака си гол,
за миг поне, докато остарее.
И погледи я следват с удивление:
такава малка и безцветна през деня,
тя нощем изиграва в представление
призванието си да бъде светлина.
Облича в смисъл своя кратък час -
не чака даже никаква отплата.
Отдава своя пример тя без глас:
да подаряваме си огън със сърцата.