Една приятелка, много скъпа за мен, ми пише.
Не можеш да ме загубиш, защо си мислиш така?
Ти беше първата, която ми подаде ръка
и ме измъкна от мъглата.
Ти беше първата, която ми махна превръзката
и видях светлината.
Ти беше първата, която ме насърчи
да продължа да пиша.
Ти и сега си добра към мен.
Ти си моята кръстница на новия свят.
Затова се страхувам да не те загубя.