Поех по пътя, по който вървеше и ти.
Помислих, че лутането по прашните пътища свърши,
защото повярвах на нежни думи и ласки.
Но истината е една, човешкия живот не е права линия,
не е еднопосочна магистрала, към по-добрия свят или по-лошия!
Още имам да вървя и това не е никак даже края (дай, Боже),
ще изграждам и ще го руша.
Ще летя и ще падам!
Ще строя дворци заради любима,
после ще ги сривам докато не намеря мястото си,
във безкрайната вселена!
Докато не намеря пътя, който да ме отведе към моята мечта! ...