Кръстопът
Между изтока и запада разпънат,
с пирони приковани в кръстопът
и търсещ своите духовни духовни истини,
един народ стои и търси път.
В историята си има вдъхновение,
към бъдещето гледа, но мъгла
поглъща образът му, и надежда за спасение
не свети никъде в проклетата тъма.
А имаше в историята титани,
но днес не се яви поне един такъв
да изцели дълбоките му рани
дори с цената... на пролятата си кръв...
А със предатели и лъжепатриоти
как да успеят да се възродят?
И хората с загубени животи
отчаяно, невярващо мълчат.
Защо мълчат? Защо не протестират?
Къде отиде бойния им дух?
Дали мечтите им със времето умират?
Къде е светлината тук?
Как стана тъй, че гордия народ
превърна се със времето в тълпа?
Не търсиш ли сам по-добър живот
обречен си! Как той не го разбра?
А в страниците на отминалото време
срамуват се годините на слава,
че те потомци са на героично племе,
което никога... не се предава...
Но ето... ето днешната реалност...
По-сива от самата сивота.
И няма идеали, има алчност,
а зимата... е част от съвестта...
И няма лидери, а само кукловоди,
продали се отдавна и готови
за интересите на чуждите държави
народът свой, да гледат във окови.
Тук дните са пропити с плътен мрак
и облаци отровни изпарения,
за гарата "Надежда" няма влак,
и празниците преминават в погребения..
Годините минават равнозначни
окъсани, вмирисани на пот,
народът сякаш свързан е с вериги брачни
с проклятието, на своя неживот.
Но някой ден това ще свърши!
Земята горда, пропита със юнашка кръв,
срамът от челото си гневно ще избърше,
защото куче няма как да бъде лъв!
Да, може той дори да боледува,
да бъде и жестоко наранен,
но е създаден с участ да царува,
да е свободен и да не живее в плен!
Когато дойде време за разплата,
във нея няма как да има милостиня!
Предателите ще платят цената,
че Рая искат да превърнат във пустиня.
И нова страница ще бъде изкована,
за старите, най-славните, достойна.
Ще бъде излекувана и тази рана
народът щом открие в себе си отново воина.
Тогава няма да стои на кръстопът,
а гордо свойто място ще заеме
на мястото, където неговия път
постави в древността, велико племе.
25.03.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Аз като родена в миналия век и преживяла няколко режима и правителства мога смело да твърдя, че сме на правия път! Има ли корупция - да има, има я и в най-развитите страни и НИЕ трябва да се борим с нея. Всичко става бавно защото доста ни ограбиха в миналото и заради балканския ни манталитет. НИЕ трябва да се борим срещу всяка несправедливост, НИЕ избираме кой да ни управлява. Докато не променим начина си на мислене ще си стоим на кръстопът и няма да се чувстваме горди българи. Над нас са само небето и Господ. А дали вървим напред? Та само телевизията майка е една година по-малка от мен! Разтъстваш стих, Георги! Браво!
-
Перо като меч- разсичаш с него...
-
Благодаря за чудесния комплимент, Мариана.
Благодаря и на теб, адаш,
Ничка, благодаря сърдечно и на теб. -
Много истински стих Гош!
Всичко друго е излишно!
Браво! -
Навремето имаше "титани" - марка бойлери.
Хареса ми - смислено ипоетично.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Мариела, много висока оценка.
Кети, посоката е правилна, пътят е малко кофти.
Благодаря сърдечно и на трите ви.