Ето ни. Застинали
отново на ръба
на нашето безвремие.
Но като че аз... вися.
Не ме изпускай.
"Аз и ти" отвъд
не съществува. Тук
пътищата уморени
дирят края. Ние...
ще се върнем ли?
Бавна смърт е
твоето мълчание.
Моля те, не ми
показвай милост!
Само остани.
Мрази ме. После...
нека те спечеля!
Нека да се боря
пак да ме обичаш!
Но... не ме изпускай.
© Александър Все права защищены