30 июн. 2010 г., 22:10

Кръстопътища 

  Поэзия » Любовная
709 0 12

Ето ни. Застинали

отново на ръба

на нашето безвремие.

Но като че аз... вися.

Не ме изпускай.

 

"Аз и ти" отвъд

не съществува. Тук

пътищата уморени

дирят края. Ние...

ще се върнем ли?

 

Бавна смърт е

твоето мълчание.

Моля те, не ми

показвай милост!

Само остани.

 

Мрази ме. После...

нека те спечеля!

Нека да се боря

пак да ме обичаш!

Но... не ме изпускай.

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!И тук се отбих...оставяш ме без думи...
  • Сашо, пак нещо изчезна... Пиши!!!
  • Много хубав стих, приятелю - Браво!
    Споделям напълно твоята житейска философия... поне относно този кръстопът...
    Поздравявам те!
  • Поздрав! Хубав стих!
  • Хареса ми, Алекс!
  • Харесах!Поздрав!
  • Трябва да се борим, Сашо, обичта го изисква! Поздрав и успех... дръж се!
  • Появи се и си на ръба...обичаш да танцуваш по острието...браво Саше и за това ми харесват стиховете ти!!!Поздрав!!!
  • Ицо,героят ми още не е пропаднал...едва се държи за ръба!
    Плами,имах нужда от почивка,знаеш,полезно е,за да не "зацепва" човек! От утре обаче съм на линия!
    Ботьо,Ивон,благодаря ви,че ме четете!
  • Добре стъпваш!
  • Хубав стих! Сашо, къде се загуби?
  • Стихотворението изглежда като го погледнеш като оптична илюзия сякаш се стеснява и пропадаш заедно с героя (може бе само аз го виждам, верно съм без очила ) Хареса ми
Предложения
: ??:??