КРЪСТОПЪТИЩА

                        “Човекът - мислеща тръстика…”

                                                               Блез ПАСКАЛ

Разпъван цял живот на кръстопътя вечен,

между възможности, посоки и желания,

до кръв и кост разнищен от противоречия,

самият аз звънящ метал и колебания,

до днес така и не научих как се прави –

за глътката вода, за стряхата, за хляба

под вятъра да лягам до пръстта корава

като тръстика мислеща и слаба.

Не се научих как в безветрие жестоко

да хващам вятъра в платната колебливи,

да дебна бурята и да сменя посоката

с едно движение послушно-въртеливо.

Не се научих как в мъгла да виждам ясно

през рамо пътепоказателя съборен,

как, тръгнал в ляво – да завивам в дясно,

катерейки се всъщност нанагоре.

И днес съм още тук – на кръстопътя прашен –

стоя, за стотен път разпънат върху кръста,

но днешният е сякаш сто пъти по-страшен,

край мен мъглата – сто пъти по-гъста.

Защото може да съм мислеща тръстика,

да ме огъва вятър, без да ме събаря,

но в мен самата кръв е кръстопът

                                                               и вика

в душата ми гласът на Харихара*.

И нося в себе си безброй противоречия

и сам съм болка, и разпятие, и жажда,

а кръстът на кръвта наистина е вечен –

за кой ли път умирам и за кой се раждам?

Взривяват двете чужди половини в мене

света наоколо и моя свят потаен,

и всеки ден е канонада и сражение,

и кой е победител в битката – не зная.

Но знам, че като стар Пилат една присъда

за себе си отново съм запазил.

Голгота чака, а не мога друг да бъда –

самата кръв обича, съди, мрази...

Самата моя кръв,

разпенена и гъста,

без край отново и отново ме повтаря

и като вечен жребий ме очаква кръстът,

и кръстопътят – като участ стара.

_______________________

*Харихара – в индуистката митология – божество, обединяващо култа към Вишну /Хари/ и Шива /Хара/. Лявата половина на тялото му е в облика на Шива  /бял цвят, с обвиващи го змии/, дясната – в облика на Вишну /тъмен цвят, с раковина в ръката/.