Дали кървя като отворена рана?
Може би… И какво като го изрека?
Ще се поправи нещо, ще стане по-леко,
по-разбираемо, ще ми олекне така?
Не! Няма да се промени нищо,
само това, че ще бъда прочетена книга.
Прашасала, ненужна, чужда вещ от отминало време…
Дреме ми, че ти е важно да чуеш, мен ми е важно да се обуя.
Да стана, да изчезна и да не се обърна повече…
А ти да си изтечеш в канала, който под теб съска…
Да се стопя и аз и ти, да изтрием кървавата същност
на една история дръзка… На кого му трябва (пре)връзка?
© Йордан Ботев Все права защищены