Подготвям се за боя в съблекалнята. След малко ще се появя на ринга. Кръвта кипи във коридорите, Сърцето бие силно пред тълпата. Тя иска кръв и пот. “Излиза, ето го!" - подвикват хората. И залата е на крака. Да, шампионът. Лицето му е в белези, в сърцето са победи. - Момчета, правилата са ви ясни! Реве тълпата! Силен гонг. И първи десен, Не много силен, но в брадата. Трябва да внимавам. - Не го изпускай! И пробвам първата си серия. Не, прекалено лесна е за шампиона. Здрав е този тип. Прекалено е силен! - Още е рано, момче! - вика ми треньорът. По дяволите, нищо не е рано! Не и днес! Той мести гарда. Аркадата. Дали да го раздразня. Той мести гарда. Силен десен, ляв, аркада... Да, окото му кърви. Добре, момче, сега задръж! Той приближава. Стягам се. Един в корема. Не мога да отвърна, нямам право. Окото му кърви. Дали ще мога. -Сега! Не, не сега... Две крачки вляво. Гонг. - Ще те убия! - съска шампионът. Вода. Добре. Добре ли съм? - Лицето ти е чисто. Гонг. Приближава бързо. Силен удар. О, мамка му! И втори, с лакът, във корема. Не го видя никой. Добър е този. Здрав е. - Бягай! Не мога. Не, не става. Не винаги те пускат да побегнеш. Не винаги се получава. Силен ляв и кръв, и пот. Няма ли да спре?! Не спира. Не чувам вече. Кръв и пот. Въжетата и пода. Кръв и пот. Лежа. Той вдига ръце. Всичко е ясно. Поне опитах, нали. -Да, имаш още мачове. Така е. Имам още мачове, Но не със шампиона. Ще мине време, Ще има много кръв и пот, Но все ще му покажа свойта серия. Сърцето е спокойно. Душата празна. Кръв и пот.
Хе,Краси, не знам дали е стихотворение или е проза, но моля те, не ме карай да обяснявам. Винаги съм твърдял,че прозата и стиха не се различават смислено.Благодаря на Патриша, на Гери и на теб, разбира се, за мчнението , Краси! Ханк
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.