Таралежо, защо си тук, на прозореца?
Наоколо са само пепел вятър и руини.
Запазена е само част от покрив, езерца
вода, тази стая, вратата и комина.
Тук даже паяците паяжини не плетат.
Мишките далече гладни са заминали.
Няма зрънце, коричка хляб да изядат.
Само спомени разпръснати застинали.
Какво си спомняш? Поглед умен виждам
в твоите изцъклени, но тъжни очи.
Какво душата е затворила загрижено,
пред преспите снежни стаено мълчи. ...