Кучето щастливо бе на двора,
спеше то под старото корито,
гонеше кокошки без умора
и коремчето му беше сито.
Че стопанинът му беше щедър,
даваше редовно мамалига,
вързанo под сенчестия кедър,
дълга бе желязната верига.
Ала покосен от участ зла,
навярно на полето той настина,
човекът ненадейно заболя
и не след дълго тихо се спомина. ...