Куцо / Сакато

21 дек. 2008 г., 10:19

Поэзия » Любовная

408 0 1

И двамата с теб, приятелю, имаме
недъзи, които не се стараем да крием.
Ние лъжем себе си и взимаме
доверието на хората нам нереагиращи.

Какво в нас виждат душевно слепите -
грозна картина или празно огледало?
Ние само отблъскваме поетите
и всичко красиво, което биха създали.

Ти си недокосваем по провали -
имаш каталог от лоши мигове.
А другите не са те разбрали,
това, което си признал в стихове.

Аз пък все не случвам на Съдбата,
тя си играе своите вечни игри.
Както винаги става с душата -
осакатена откъм цветни искри.

И не само ние в живота куцаме,
много като нас споделят същото.
Трябва всички ние да се научим
как страниците да обръщаме...

***

Посветено на колежката ми - Десислава Симеонова :)

Куцо / Сакато

Свързани произведения

Комментарии

Предложения