Вдигам ръка – вдигаш ръка.
Вдигам глава – вдигаш глава.
Не защото искаш, а защото аз искам така.
Ти си кукла, а аз – твоята съдба.

Какво ме интересува, че не искаш това,
и че заради мен си желаеш смъртта?
Ще продължиш това, което аз започнах.
Като мое продължение те използвах.

В теб няма заложби, които да ме интересуват.
Бъди моето бъдеще, защото само това си струва.
Бъди нещастен и малък като мен,
за да бъде душата ти в мой плен.

Аз съм твоето минало и те тегля назад,
защото напред е непонятен за мен свят.
И ти няма да отидеш там, където мен ме няма,
защото аз те движа – дясна ръка, после лява.

Ще живея вместо теб, защото така съм щастлив,
а времето е наш враг, а ти си продължението ми, нали?
Празна черупка с изпит живец от нея,
ти живееш, за да мога да живея.