5 июн. 2009 г., 20:56
Ти пожела си моето гнездо.
На топло смуши се между листата.
Там вплела бях със клечки и лико
на неродени ручеи душата.
Разплакала бях пролетен жасмин,
за да втъка очите си в постеля.
А небесата – тъмнокат комин,
разпухваха мечти като къделя.
Там окадени в облак от звезди,
задъхани от танца на безкрая,
заспиваха на моите гърди
две малки пиленца. Сега не зная... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация