Ах, измамница Лисана,
я намерих изтокана,
насред пътя се простряла,
сякаш взела, че умряла.
Дядо вкара я във двора,
и залости пак обора,
ала курника забрави,
ех че пакост ни направи.
През нощес я виж Лисана,
я оставих без охрана,
бързо тя се съживила,
в курника се натъкмила.
Яла, яла тя яйца,
яла чак до заранта,
и решила да избяга,
че така й най-приляга.
Ала взе, че се заклещи,
и очите взе да блещи,
толкова яйца изяла,
дупката й отесняла.
© Ивета Все права защищены
без да ще -
от лакомия пуста
се озова в капана