Кума Лиса изгладняла
тихо стъпва през снега.
От гората е видяла
ферма – с бройлери е тя.
Ох, кокошчица ще грабне,
ще си хапне от душа,
но петелът – той водач е,
я усети през нощта.
И настъпи олелия –
тя напада, той кълве
и в развихрена стихия
гладна гази снегове.
Скри се в нейната хралупа,
гладна кротичко заспа.
А пък щом настъпи утро
пак ще тръгне за храна.
© Ани Иванова Все права защищены