8 дек. 2014 г., 17:24

Кураж 

  Поэзия » Белые стихи
887 0 2

         Кураж


Цикълът се пак завърта.

Листата капят. Зима иде.

Отново някой ще настине.

 

Горе, там, само на хълма

едно дръвче стои.

Вятърът го лашка и го брули.

Листите му падат като хвърлени цървули.

 

Едно дръвче,

като изоставено врабче

се бори то само

срещу истинското зло!

 

Битката сега загуби,

но важна е войната.

Може листите си то да губи,

но остава във земята.

 

Малко, крехко, още недорасло,

а опълчва се сякаш е порасло.

Браво! Дръж се! Продължавай!

Пред зимата сурова гарда си не сваляй!

 

Зима иде.

Но всичко ще премине.

Не свеждай ти глава…

Скоро идва пролетта!

 

© Деница Марашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбира се, че може Докато го писах, не мислех за никого...просто така се получи, но след като го прочетох на няколко човека те ме питаха същото.
  • Здрасти, Дени! (Нали може така да те наричам?) Оптимистичен финал! Визираш ли някого с това дръвче? Себе си, може би? В някоя северна страна ли си, че пишеш и за суровата зима?
Предложения
: ??:??