paula (Паула Петрова)
72 926
4 нояб. 2009 г., 23:40

(кутийка) 

  Поэзия » Другая
590 0 5

Затръшнах вратата и врътнах ключето.

Не исках отново разбити мечти...

Почистих основно, но там, в чекмеджето

забравено къстче от тебе лежи.

 

В кутийка от мънички пъстри мъниста

бях скрила усмивка от твойто лице...

... толкова искрена, толкова чиста

и лесно пленяваща всяко сърце...

 

... и поглед изпълнен с копнежи и чувства,

които ме топлеха нежно в нощта...

... целувка от теб, от която ми буйства

и от жажда за обич изгаря кръвта.

 

Залостих вратата, но как ли забравих,

че входът в сърцето ми не е врата,

а малка кутийка, в която оставих

най-нежните чувства от твойта душа.

 

От страх, че ще бъда пак наранена

частици крадях си от теб всеки ден.

По-добре крадла, но после спасена

от болки и рани останали в мен!

© Паула Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??