Клошарката в квартала със усмивка
припява тихо песничка една.
Количката си с натурии тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява.
На всекиго подава с плам ръка.
Макар различна, с радост приютява
слънцето... в нерадостна съдба.
В кошовете препълнени с отпадък
наднича любопитно и със страст.
Открила къшей хлебец за награда
със ближните споделя го без страх, ...